Balgarski

БРЮКСЕЛСКА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ЕВРОПА

“Този, който не владее чужди езици, не познава и своя собствен.”
Й. В. Гьоте

ЕВРОПЕЙСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ЕЗИКОВИ ИНСТИТУЦИИ (ЕФНЕИ) е основана през 2003 г. в Стокхолм като център на мрежа от езикови институции и други национални езикови направления на страните от Европейския съюз. Всяка институция – членка на ЕФНЕИ, е тясно свързана с насърчаването на езика или езиците на отделните държави. Членовете на ЕФНЕИ са обединени от убеждението, че езиците, с които те са ангажирани, представляват интегрални съставни части от европейското езиково многообразие, на което се основават културното многообразие и културното богатство на Европа. За да бъдат съхранени и развивани по-нататък собствените езици и за да се насърчава съзнанието за обща европейска идентичност сред гражданите на страните от ЕС, членовете на ЕФНЕИ се обявяват не само за изучаването и употребата на отделните езици, но и за предаването и възприемането им от носители и на други европейски езици. Несъмнен факт е, че е в интерес на всички жители на Европа да станат многоезични. Затова общата цел е многоезично гражданство в многоезична Европа. Членовете на ЕФНЕИ се задължават да подкрепят тази цел въз основа на следните позиции и препоръки.

1.

Заедно с европейската интеграция, с нарастващата прозрачност и с очертаващото се премахване на административните граници се увеличават и поводите за комуникативни срещи между носителите на различни езици. За да се посрещне този нарастващ прилив от езикови контакти, е необходимо да се развиват нови методи и нова среда за многоезични преводи и за насърчаване както на преподаването, така и на изучаването на чужди езици, при това с оглед към засилването на икономическия и културен обмен и на професионалната и образователно ориентираната мобилност на гражданите в Европа.

2.

В някои професионални, педагогически и др. обществени отношения в Европа като работен език се използва английският. Дори и да се отчете практическата полза от този факт, все пак си остава от особено значение не само да се запазят официалните езици на европейските страни във всичките им функционални области, но и да се засилят и по-нататък да се развиват.

3.

Всички граждани на европейските държави трябва да имат възможност да изучават чуждите езици, от които се нуждаят за своята работа, за обществения си живот, образование и личностно развитие. Те трябва да имат право както да получат сертификат за своите умения за комуникация на други езици, освен на своя собствен, така и на възможност да използват своите езикови дипломи като част от квалификацията си за работа или следване във всяка една държава от ЕС.

4.

Възпитанието и образованието в европейските страни трябва да се грижат за етоса от многоезична комуникация и да насърчават възможността, редом с първия език, да се изучават и други. Необходимо е те да мотивират развитието на комуникативна компетентност на различни езици и интеркултурното самосъзнание.

5.

Поради всички гореизброени причини ЕФНЕИ отправя апел към правителствата на европейските държави, редом с преподаването на съответните родни езици, да се засили и подобри и обучението по чужди езици.

5.1

Училищното и извънучилищно образование трябва да предлагат широк избор от езици, включвайки по възможност всички официални европейски езици.

5.2

Комуникативната компетентност по формулата 1+2 езика (= първи език и два други езика) трябва да се превърне в програма минимум в началната и основната степен на училищната система във всяка една страна. Ако първият език не е официален език за съответната страна, той трябва да бъде един от следващите два.

5.3

Редом със способността да се използват най-малко два други езика, трябва да се поощрява и рецептивното общуване по отношение на други езици, за да се развива умението за „интеркомпрехензия“ (взаимно разбиране, при което всеки събеседник говори своя език, но разбира и езика на другия).

5.4

Възрастните трябва да бъдат подтиквани да усъвършенстват своята компетентност по отношение на официалните езици в дадения момент, но и да изучават чужди езици. Овладяването на езици трябва да съпътства целия живот на човека. За възрастните възможностите за изучаване на езици трябва да се увеличават и подобряват: в училищната и извънучилищна сфера, на работното място и в други частни и обществени организации.

5.5

Редом с изучаването на чужди езици в собствената страна, трябва да се увеличават възможностите за езиково обучение и в чужбина. Специално трябва да се подобрят управленските условия за обмен на ученици, студенти, преподаватели и работници между държавите от Европейския Съюз.

5.6

Всяка държава – членка на Европейския съюз, трябва да предоставя повече и по-благоприятни възможности за другоезичните си граждани (деца и възрастни) да изучават официалния/официалните език/езици на страната, както и да запазват и развиват езиковата си компетентност на своите собствени езици.

6.

Националните правителства и органи на ЕС трябва да насърчават развитието и продукцията на повече и по-добри помагала за усвояването на чужди езици. Към тези средства спадат едно- и многоезичните, а също и паралелните текстови корпуси, тезауруси, терминологични бази данни, речници, методи за автоматичен езиков превод, както и материали за езиково обучение и самообучение, при това отговарящи на единен европейски стандарт. Особено внимание и насърчение трябва да се упражни по отношение на езиците и езиковите групи, които до този момент са били пренебрегвани от езиковата индустрия.

7.

Като емпирична основа за европейската и националната езикова политика, вкл. за езиковото обучение и учение, трябва да се конституира Европейска институция за езиково наблюдение ЕЛМ (EuropeanLanguageMonitor), по възможност като разширение на Европейския Индикатор за чуждоезикова компетентност, който е подготвен от Европейската комисия. Европейската езикова ситуация в момента е много динамична и изисква внимателно наблюдение. ЕЛМ трябва да се превърне в информационна система, която редовно събира и оценява данни, свързани с езиковите реалности във всички страни –членки на Съюза, вкл. и данни за чуждоезиковите знания и за чуждоезиковото обучение в отделните държави. Институциите – членки на ЕФНЕИ, биха били естественият партньор на такава система за наблюдение.

8.

ЕФНЕИподкрепя органите на Европейския съюз и на Съвета на Европа в техните усилия и проекти за запазване и засилване на многоезична Европа чрез развитие на индивидуалната многоезичност на гражданите на европейските страни.

9.

Институциите – членки на ЕФНЕИ, са решени да засилят своята съвместна работа за постигането на задълбочено разбиране на европейските езици и на езиковата ситуация в европейските страни. Това ще допринесе по естествен път и за ясното възприемане на европейската многоезичност.