български

Езиците, използвани за университетско обучение и научни изследвания

Днес в цяла Европа се наблюдава тенденция към все по-широка употреба на английския език в академичната среда – за обучение и научен обмен. Това тежнение е по-силно изразено в областта на естествените науки, отколкото в хуманитаристиката. Тенденцията да се възприема една политика "само на английски език" в научните публикации и при провеждането на международни (и дори на национални) конференции придобива бързо масов характер. При това положение няма съмнение, че напредъкът, постигнат в международното общуване, е за сметка на всички други езици освен английския.

Подобна е ситуацията и в областта на социалните и хуманитарните науки. Възможно е в не-англоезичните страни да изглежда, че принадлежността към международната научна общност изисква използването на английски език в тази сфера вместо съответните национални езици.

Това все по-разпространено схващане представлява съвсем реална опасност за другите езици и култури, и присъщите им начин на мислене и световъзприятие. Английският език не е неутрално средство за общуване с всякаква цел. Използването предимно или само на английски език води до пренебрегване и забравяне на важни традиции, концепции и методи, разработени на други езици. Нещо повече, учените и преподавателите от англоезичните страни могат лесно да задават основната насока на изследванията в различните дисциплини, т.е. да се налагат при определянето на темите и проблемите от най-голямо значение. А вече е доказано, че това оказва влияние върху отпускането на финансова помощ за научни изследвания в други страни.

• ЕФНИЕ, асоциацията на главните институции за официалните езици на много европейски страни, наблюдава с дълбоко безпокойство актуалната тенденция към употреба на английския като език за академично обучение в не-англоезични страни. Тази тенденция да се използва английски език за университетско обучение и научни изследвания вместо книжовните езици на съответните държави ограничава сферите на употреба и развитието на тези езици, като по този начин застрашава езиковото многообразие на Европа, което е от съществено значение за културното многообразие и богатство на нашия континент.

• ЕФНИЕ напълно признава практическата полза от английския език като помощен в общуването между преподаватели и изследователи, които нямат друг общ език. Призовава, обаче, към предпазливост по отношение на използването на ограничени разновидности на английския език като основно или единствено средство за преподаване и публикуване в други езикови среди, тъй като това обезценява другите езици и постепенно ги прави все по-негодни за употреба в академичната сфера. Излишно е да се каже, че това създава допълнително напрежение за преподавателите и другите обучители, както и за студентите, което може да потисне креативността им.

• ЕФНИЕ признава предимствата от използването на английския език като средство за международно общуване, особено в т. нар. "твърди" науки, където дори една опростена форма на английски може да бъде от полза при разясняването на други международни семиотични системи, като например математически изрази, химически формули, таблици и схеми. Въпреки това, използването на други езици освен английския в тези области трябва да бъде насърчавано, за да им се даде възможност да продължат развитието на научния си дискурс на високо равнище и да направят научните проблеми и резултати достояние на широката общественост.

• Учените би трябвало да използват родния си език и в допълнение езици, съответни на контекста на изследванията им. Не е необходимо да избягват напълно английския, но би следвало да разглеждат употребата му като „второстепенен път” за изтъкване на значимостта на аргументите и изводите си.

• В този дух ЕФНИЕ категорично призовава академичните и държавните власти в не-англоезичните европейски страни да насърчават преподавателите и студентите да използват националните си езици в сферата на научните изследвания и университетското обучение.

• В интерес на културното и езиковото многообразие на Европа, ЕФНИЕ се обръща и към преподавателите, студентите и администрациите на университетите в англоезичните страни с призив да се стремят към изучаването и използването на други европейски езици. Това ще спомогне за опазването на езиковото многообразие на Европа и на свързаните с него ценности.

(одобрена от Общото събрание на ЕФНИЕ в Академия дела Круска на 28-ми септември 2014 г.)